"Черната къща" от Питър Мей

Съвсем наскоро на българския пазар излезе първата част от трилогията за остров Луис на Питър Мей. Първото, което ми направи впечатление е ефектната корица, която са избрали издателите на "Черната къща". Толкова съм зажадняла за качествена крими, психо, мрачна история, че в момента, в който я видях реших, че тук ще имаме попадение. Атмосферата, която навява, напълно отговаря на обещанията за "майсторски заплетен психологически трилър".

Трябва да отбележа също, че Колибри се бяха постарали с рекламата и аз лично чаках заветната дата на излизане с нетърпение, макар и момента с езическите ритуали да не ми е от най-любимите. И все пак идеята за мистериозно убийство на мрачен остров, завладян от спомени и връзки, както и тежестта на миналото , от което не можеш да избягаш, определено ми звучеше доста приканващо. За съжаление някъде след средата разбрах, че това не е моята книга и едва ли ще се запозная с другите части на трилогията.
Може би защото подходих с големи очаквания, но наистина идеята й не ми допадна. Самото повествование е интересно и сигурно ще се хареса на голяма част от почитателите на жанра, а и не само на тях, защото за мен в тази книга има много моменти, които са интересни като наблюдения над живота и човека. Някак не ми беше достатъчно трилър. Беше си доста по-психологична. Далеч съм от мисълта, че книгата е лоша, защото ми задържа вниманието и моментите с връщането в детството бяха също добре построени и интересни. Все пак трябва да предупредя, че има и няколко неприятни сцени, които дори на мен ми дойдоха в повече. Да не говорим за ритуала с избиването на птиците гуга, който прескачах съвсем умишлено, защото съм от онези сбъркани хора, които могат да четат за измъчвания на хора, но не и на животни.
Всъщност това, което ми развали цялостното впечатление за книгата, беше драмата. Прекалено много драма, малко неубедителна на моменти, малко тип сапунен сериал. Та като прескочим ключовото за книгата, другото беше приятно. Не отлично, но приятно.
Друг приятен момент са описанията на природата, на острова, на къщите, дори на хората. Трябва да се признае, че Питър Мей притежава талант на разказвач и е лесен за четене. Дали може да работи с интрига и със заплетените пътища на загадките, ми е трудно да кажа. За мен там има слабости.